Обща информация
Конвенцията е приета на 13 декември 2006 г. от Организацията на обединените нации и влязла в сила на 3 май 2008 г. България подписва на 27 септември 2007 г., a от 18 декември 2008 г. конвенцията има характер на нов правен инструмент. Ратифицирана единодушно от Българския Парламент на 26.01.2012г.
Целта на конвенцията е да гарантира, че хората с увреждания могат да упражняват правата си в условията на равнопоставеност с всички останали граждани. Това е първият всеобхватен договор за правата на човека, който се ратифицира от ЕС като единно цяло. Конвенцията също така е подписана от всички 27 държави-членки на ЕС и ратифицирана от 16 от тях. ЕС става 97-ата страна по този договор.
Една шеста от европейците — или общо около 80 милиона души — живеят с някаква форма на увреждане. Повече от една трета от хората на възраст над 75 години страдат от увреждания, които ги ограничават в някаква форма. Със застаряването на населението на ЕС тези цифри само ще растат. Заради физически и други препятствия и дискриминация повечето от тези хора прекалено често не могат да участват пълноправно в обществения и икономическия живот.
За първи път се дава единно определение за човек с увреждане, основаващо се на социалния подход, а не на медицинския, според който хората с увреждания не следва да се възприемат като обекти на дарителство, медицинско въздействие и социална закрила, а като равнопоставени субекти, които заслужават уважение и равноправие.
Конвенцията определя минимални норми, които имат за цел да гарантират на хората с увреждания пълен набор от граждански, политически, социални и икономически права, както и да защитават тези права. Тя отразява по-обширния ангажимент на ЕС за изграждане до 2020 г. на Европа без бариери за близо 80 милиона лица с увреждания в ЕС, както беше посочено в Стратегията на Европейската комисия за хората с увреждания (IP/10/1505). ЕС подписа Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в деня, в който тя беше открита за подписване — 30 март 2007 г. (IP/07/446). Оттогава тя е подписана от всички 27 държави от ЕС и от още 120 държави от целия свят.
Конвенцията задължава страните по нея да гарантират, че хората с увреждания могат пълноценно да упражняват правата си в условията на равнопоставеност с всички останали граждани (MEMO/10/198). За ЕС това означава да гарантира, че законодателството, политиките и програмите на ЕС в тяхната цялост са съобразени с разпоредбите на конвенцията относно правата на хората с увреждания в рамките на правомощията на ЕС.
Държавите, ратифицирали конвенцията, като например някои държави-членки на ЕС, следва да предприемат действия в следните области: достъп до образование, заетост, транспорт, инфраструктура и обществени сгради, предоставяне на право на глас, подобряване на участието в политическия живот и осигуряване на пълна правоспособност на всички хора с увреждания. Страните, които са ратифицирали конвенцията, ще трябва периодично да информират Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно предприетите мерки за прилагане на конвенцията.
Конвенция
Цел на Конвенцията: да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички права на човека и основните свободи от страна на всички хора с увреждания, зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство.
Определения за целите на Конвенцията:
Хората с увреждания: тези, които имат дългосрочни физически, умствени, интелектуални или сензорни увреждания, които при взаимодействие с различни пречки биха могли да препятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото на равна основа с другите.
"Комуникация" включва всякакви езици, зрително представяне на текст, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, опростен език, дикторски, допълващи и алтернативни способи, средства и форми на комуникация, включително достъпни информационни и съобщителни технологии.
"Език" включва говоримите и знакови езици, както и всякакви други форми на неговорим език.
"Дискриминация по признак на увреждане" означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област. Това включва всякакви форми на дискриминация, включително отказ за предоставяне на разумни улеснения.
"Разумни улеснения" означава всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими във всеки конкретен случай, за да се осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на всички права и основни свободи наравно с всички останали.
"Универсален дизайн" означава дизайн на изделия, жизнена среда, програми и услуги, които да се ползват в максимална степен от всички хора, без да се налага тяхното адаптиране или специализиран дизайн. Понятието "универсален дизайн" не изключва наличието на спомагателни уреди и пособия за определени групи лица с увреждания, когато това се налага.
Принципи на Конвенцията: зачитане на достойнството, присъщо на човека, както и самостоятелността на индивида, вкл. свободата да се прави избор, както и независимост на лицата; недопускането на дискриминация; пълноценно и ефективно участие и включване в обществото; равни възможности; достъпност; равенство между мъжете и жените; зачитане на развиващите се способности на децата с увреждания и зачитане на правото на децата с увреждания да запазят своята идентичност.
Права и свободи, гарантирани от Конвенцията: право на живот; равно признаване пред закона; достъп до правосъдие; свобода и сигурност на личността; свобода от изтезания или от жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; свобода от експлоатация, насилие и тормоз; защита на неприкосновеността на личността; свобода на придвижване и националност; самостоятелен живот и включване в общността; лична мобилност; свобода на мнението и изразяването и достъп до информация; зачитане на личния живот; уважение към дома и семейството; право на образование; право на здравеопазване; хабилитация и рехабилитация; право на труд и заетост; адекватен стандарт на живот и социална защита; участие в политическия и обществен живот; участие в културния живот, почивка, свободно време и спорт.
чл. 9 „Достъпност“ от Конвенцията на ООН
Достъпност
Член 9
1. За да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Тези мерки, които следва да включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, се отнасят и към:
а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места;
б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ.
2. Държавите - страни по настоящата конвенция, предприемат също подходящи мерки за:
а) разработване, обнародване и мониторинг на прилагането на минимални стандарти и указания за достъпност на съоръженията и услугите, отворени за или предназначени за широката публика;
б) съобразяването с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика;
в) обучаване на заинтересованите лица и институции по проблемите на достъпността, засягащи хората с увреждания;
г) поставяне на обозначения в сгради и други съоръжения на Брайлова азбука или в други лесни за четене и разбиране форми;
д) предоставяне на форми за подкрепа като асистенти и посредници, включително водачи, четци, включително и професионални преводачи на езика на знаците, с оглед улесняване достъпа до сгради и други съоръжения, отворени за широката публика;
е) насърчаване прилагането на други подходящи форми на помощ и подкрепа за хора с увреждания с оглед улесняване достъпа им до информация;
ж) подпомагане достъпа на хората с увреждания до нови информационни и комуникационни технологии и системи, включително интернет;
з) способстване още в ранен етап за проектирането, разработването, производството и разпространението на финансово достъпни информационни и комуникационни технологии, за да бъдат достъпни за хора с увреждания при минимална себестойност.